За още идеи от ИКЕА посетете IKEA.bg
Влизаме в домовете и живота на различни хора, за да ни разкажат с какви предизвикателства са се справили, за да създадат своето място, с кого и как го споделят и за малките или големи каузи зад тези решения. В статията има продуктово позициониране
Но момичетата не са лишени от нищо.
В уютния им мезонет пространството е изпълнено с плюшени играчки, книжки, настолни игри. Навсякъде се простират ръчно изработените “цветни съкровища и украшения”, за които помага мама. Желанията им за подаръци са свързани предимно с игри, пъзели и книги.
Технологиите се държат далеч от децата целенасочено и идеята е това да продължи колкото се може по-дълго. Според Борис джаджите ограничават въображението. “Неизбежно ще стигнат до тях и ще си наваксват, когато му дойде времето.” И тъй като момичетата не ги познават, не ги и търсят. Заради факта, че не са втренчени в екраните, са развили умението да творят и да си измислят игри. Елица е например много търпелива и може да нареди микропъзел от 150 парчета, без да се разсее, а когато са заедно, винаги намират на какво да си играят. „В чантата ми винаги има тефтер за рисуване и несесер с моливи, колкото може да ги разсейвам“, казва Бояна.
Трите имат обща стая с легло на два етажа за каките и новомонтирано голямо и самостоятелно за най-малката. Стаята е разширена, като е погълнат балконът, който вече е малък кът с масичка. На всички малко им липсва терасата, но компенсират, че апартаментът е слънчев и топъл и прозорците могат да бъдат отворени и през зимата. Засега децата успяват да не си пречат, единственото, с което се измъчват, е малката обща баня и тоалетна – крайно недостатъчна за събуждащите се в един час пет души.
“Бяхме хора, които излизат често навън”, смеят се двамата. “Сега няма как... но държим да ходим на концерти на живо. Добре сме си поживели, когато е трябвало. Нищо не сме пропуснали”, обяснява Борис. Сега вечерното им забавление най-често включва гостуване на приятели с други деца.
Борис е проектант на велосипеди в Drag Bicycles. Тъй като само той успява да работи, родителите признават, че най-трудно им е с финансите. “Изпитание. Да си родител на три деца в България е изпитание“, коментират те. Често срещат затруднения, но се стараят с усмивка и позитивни мисли. „Харесва ни да сме тук, обичаме си природата, дома и приятелите“, обобщава Бояна. Разбира се, че се справят, но винаги им е неприятно, когато трябва да откажат нещо на момичетата, защото няма как да си го позволят. „Но мислим, че те разбират.“
Според Борис, за да се поощри раждаемостта в България, може да се направи... всичко, защото в момента нищо не се прави. “Помощта, която сме получили като родители на три деца, е, че за най-малкото от тях не се плаща такса за детска градина и когато се роди, получихме еднократна помощ от БЧК - спагети и лютеница.” Успявали са да се класират два или три пъти за помощи по 30 лв. на дете за осемте години стаж като родители. “Държавата по никакъв начин не подкрепя. Това, което знаем, че по принцип се прави в други държави, е да се намалят данъците на многодетните семейства или въобще да се премахнат. Това би било голям стимул за раждане на деца. Стимул могат да са помощите.”
снимки Тихомир Рачев
етажерка
> вижте повече тук
KALLAX
детска маса
> вижте повече тук
детско столче
> вижте повече тук
MAMMUT
кутия
> вижте повече тук
книжка за оцветяване, руло
> вижте повече тук
LUSTIGT
детски тъкачен стан
> вижте повече тук
LUSTIGT
кубчета за игра, 24 бр/к-т
> вижте повече тук
LUSTIGT
пъзел
> вижте повече тук
LUSTIGT
сушилник за прибори
> вижте повече тук
ORDNING
игра със стрелички
> вижте повече тук
LUSTIGT
MAMMUT
DRÖNA
работна лампа
> вижте повече тук
TERTIAL
Аплик
> вижте повече тук
SMILA MÅNE
Лос люлка
> вижте повече тук
EKORRE
“Тези с едно дете се оплакват най-много, с две – по-рядко, с три – никога”, смеят се Борис и Бояна. В рамките на добрия тон зад шегата стои тяхната истина – колкото повече са децата, толкова по-лесно се отглеждат. Знаят го от личен опит – двамата са родители на Елица (8 г.), Ралица (6 г.) и Марта (3,5 г.),- дъщерите, които възпитават с любов и спокойствие в доброта, творчество и отговорност.
Вече осем години в семейството на никого никога не му е било скучно. „Много сме!“, усмихват се родителите, страхотно е и е вълшебство! Личи си по усмивките на слънцата, които всекидневно греят в дома им. „Е, понякога е и доста облачно, че даже със силни гръмотевици и проливни дъждове, но много си ги обичаме. Винаги ще се намери кого да гушнеш, ако имаш нужда от прегръдка и от утеха.“
Бояна Бонева и Борис Киряков са семейство от 2009 г., а на следващата година се появява първата им дъщеря Елица. “Доста бързо се развиха нещата!” Никога не им е минавало и през ум, че ще имат три деца, дори не са обсъждали идеята да си направят бебе. И после още едно. “Както казват самите те – мама и татко много са се обичали и сега сме три сестрички”, разказва Борис.
Три деца по-късно
животът им е по-организиран, различен и много динамичен. Но и по-забавен, шумен и щур. „Определено доста по-напрегнат и нажежен на моменти, но нищо не бих променила, щастливи сме и много се обичаме. Не съм си представяла как точно ще се развие животът ми, но сега не си го представям по друг начин“, казва Бояна.
Не съм си представяла как точно ще се развие животът ми, но сега не си го представям по друг начин.
Технологиите се държат далеч от децата целенасочено. Според Борис джаджите ограничават въображението.
Може би цялото пространство изглежда малко за петима, но всъщност е усвоено толкова добре, че има кът за всичко. В този апартамент надстройка на блока – пети етаж със свързана таванска стая, е израснала Бояна. През годините стаите сменят функциите си – от спалня в детска, от килер в ателие на родителите й.
Парапетът и стълбите са дело на баща й и свързват апартамента с таванското помещение, което сега има функция на спалня за мама и татко и ателие за бижута – за когато остане време. Тук момичетата се катерят, разиграват сценки и се гонят, но никога досега, както и назад във времето, не е случил нито един инцидент. Мебелите в хола са правени по поръчка, за да се усвои малкото пространство по оптимален начин. Кухнята, в която са скрити котлон, пералня и малка миялна машина, е доста малка и също е проектирана от бащата на Бояна.
Най-любимото им нещо вечер е да слушат силно музика. “Боб Марли! - изкрещява Ралица. И се започва с луди танци до късно в хола и кухнята – основното пространство, което обитават всички. Вечерта приключва с игра на таласъми и сядане на мама в средата на детската стая, за да чете книга на трите момичета по леглата.
И това е рецептата - всичко е въпрос на много любов и разбирателство. Внимание и отдаденост.
Според Бояна трудностите при семейство с три деца са моментите на неразбирателства между тях. Всяко си има характер и си държи на своето. „Чудиш се какво да кажеш, как да постъпиш... Да не си прекалено строг, да не нараниш детските им души“, разсъждава на глас и си признава, че все по-често се улавя, че не е онзи спокоен човек, който е била преди години. Ядосва се, но бързо й минава. “Задължително е да ги оставяме сами са се оправят, както и да имат задължения, да поемат отговорност. Най-малкото е да си оправят стаята. Учим ги от малки, че няма мое и твое и че трябва вещите да се разделят”, обяснява бащата. Онова, към което се стремят родителите, е да ги възпитат на доброта и да ги предпазят от пошлостта и меркантилността на съвременното общество
