mastercard

BEDOUIN

„Това е преживяване, което те изкарва извън зоната на комфорт, макар и за кратко. То ти „показва” един друг свят. Не е възможно да разбереш истински какво е да не виждаш, но ще разбереш как се комуникира с незрящи – ще осъзнаеш, че те са нормални хора, с чувство за хумор, не са толкова чупливи. И занапред ще знаеш как да се отнасяш с тях и да им помагаш, ако имат нужда. Защото всеки един от тях ми е разказвал как непознати редовно ги хващат през лакътя и ги пренасят на другия край на улицата – те дали искат да ходят натам или не, никой не ги пита. Тук, в ресторанта, когато гостите преминат от светло към тъмно, се обръщат към домакините: може ли да забавим малко, бихте ли ни обяснили какво се случва сега... Преживяването се запечатва дълбоко в съзнанието, така че следващия път, когато срещнат незрящ, те няма да хукнат да тичат с него подръка, а ще бъдат по-разбиращи. В ресторанта вие сте зависими само от незрящия ви домакин. Това е и основната му идея – да ви разменим местата и да дадете контрола на някой друг – така трудно в днешно време предаване.“ Тридесет и три годишният Пламен Веселинов има достатъчно основания да е уверен в думите си – той е собственик на първия ресторант на тъмно, наречен „Тенебрис“, навършил година през ноември. Концепцията „Вечеря на тъмно” не е негова, а е развита през 90-те години на миналия век от Мишел Рейлак, който отваря тематично заведение в Париж, a впоследствие няколко ресторанта в света доразвиват идеята му. В един такъв в Германия неочаквано преди девет години попада и самият Пламен. Преживяването толкова го впечатлява, че прекарва седмица в премислянето му и накрая решава, че задължително ще създаде тъмен ресторант и в София. През годините се е занимавал с какво ли не още – изготвяне на застраховки, отваря агенция за недвижими имоти, бил е адвокатски съдружник, в момента преподава търговско и корпоративно право в НБУ, а от 10 години е и доброволец в „Червения кръст“. Ресторантьорски опит няма, за разлика от Симеон Петров, управителят. Зад гърба си той има 14 години в сферата, които тъкмо да приключат с фамозно професионално прегаряне, когато получава обаждане от за кратко изчезналия от живота му приятел Пламен. „В началото изобщо не можех да разбера какво ми говори – спомня си Симеон – но после лека-полека станах част от екипа. За мен, освен че преживяването е изключително зареждащо и ме върна към този бизнес с огромно желание, беше важно, че ще успея да осмисля заниманието си, като помогна на приятел с целия опит и желание, което мога да имам.“ Така двамата сформират екип от ентусиасти, състоящ се от петима незрящи домакини, двама готвачи, управител, човек на рецепцията и още двама души, помагащи за какво ли не.

Координати

ул. „проф. Николай Державин“ 2, 1619 кв. Княжево, София

"Разбира се, може с карта“ е специален проект за Mastercard ®, лидер на пазара, който представя и подкрепя малките бизнеси в България, използващи и картови разплащания. Електронните плащания са от ключово значение за стимулиране и създаване на нови бизнес възможности в сектора на малките и средните предприятия, които имат принос за цялостния растеж на местната икономика и представляват съществена част от нея.

Може да ви учудим, но в „Тръстеная” е хижа, в която може да плащате с карта – неочаквано и рядко за такова отдалечено място.

Откога го имате ПОС терминала?

В днешно време е абсурдно да нямаш подобно обслужване. С ПОС устройство сме още от началото. Вече доста хора не носят кеш, особено чужденците, с които работим много. Така че около 80-85% от плащанията ни са с карта. Тук не може да поръчаш една шопска салата и да се чудиш дали заради нея да извадиш картата си или не, а се заплаща фиксирана, немалка сума, за която е адекватно да използва пластика.

РАЗБИРА СЕ, МОЖЕ С КАРТА

ПИТА:

„Много често поставяме незрящите в обща група, а всъщност е важно да се осъзнае, че и ние сме различни като останалите – има по-позитивни, по-негативни, с по-висока и ниска квалификация, обяснява Милена. И това зависи от хората, не от проблема им.“

„Здравейте! Моля, оставете якетата и чантите си и най-вече всичко онова, което може да излъчва светлина – мобилни телефони, часовници, запалки, ел. цигари. Сега ще извикам вашия домакин за вечерта – Силвия.“ Момичето на рецепцията съобщава тихо по микрофон към слушалки, че сме готови да влезем. След минута Силвия се появява и ни приканва да я последваме, като се хванем на влакче, един за друг за рамената. Силвия е незрящата млада дама, зад чиито уверени стъпки ние, виждащите, крачим плахо и бавно в непрогледния мрак. Тя ни настанява на местата за предстоящата вечеря на тъмно с 5-степенно меню – един социален и сетивен експеримент, пълен с

Текст Биляна Димова Фотография Яне Голев

"Разбира се, може с карта“ е специален проект за , в който ви представяме историята на малки и средни бизнес начинания.

РАЗБИРА СЕ, МОЖЕ И С КАРТА

Тъмните му материи

"Разбира се, може с карта“ е специален проект за Mastercard, лидер на пазара, който представя и подкрепя малките бизнеси в България, използващи и картови разплащания. Електронните плащания са от ключово значение за стимулиране и създаване на нови бизнес възможности в сектора на малките и средните предприятия, които имат принос за цялостния растеж на местната икономика и представляват съществена част от нея.

Откога го имате ПОС терминала?

ПИТА:

ПОС терминала инсталирахме преди три години, дойде допълнително. Изиска го съвременният начин на живот. Считаме, че е съвсем нормално да има такъв на всеки търговски обект, а още по-логично на такова място като нашето. Влиза в употреба непрекъснато, особено в активния сезон.

Как реагират гостите ви, когато разберат, че могат да платят с карта тук?

Буквално ахват – много се радват, а и за нас е супер удобство – лишаваме се от един проблем, защото ако нямаме ПОС, губим клиенти. Някои идват – забравили са парите си или толкова им харесва мястото, че остават цял ден и ги свършват.

„Цял живот съм обичал да готвя”, казва Константин Терзийски, когато се срещаме в една топла есенна утрин. „Част от образованието ми е готварско - имам диплома от Софийска професионална гимназия по туризъм, готвил съм и професионално, и вкъщи, и на приятелски събирания“. Той е едната половина от дуото, което пътува и предлага сандвичите и ястията си в „Манджа Ван“, в момента разположен в двора на Висшето транспортно училище "Тодор Каблешков" в софийският квартал “Слатина“. Идеята за подвижна кухня в бус му хрумва в началото на 2015 г. и е вдъхновена от практики в чужбина. Един ден той я споделя на приятеля си от детството Мартин Синджирлиев и няколко месеца по-късно, навръх Бъдни вечер, двамата си стискат ръцете, решени да я реализират. „Манджа Ван“ е първото име, завъртяло се в главите им, но минават месеци на обсъждане, преди да се върнат към него и го заковат. През април 2016 г. купуват камион и започват да го трансформират в пътуваща кухня. „Преработихме сериозно интериора, споделя Косьо. Направихме инсталации за вода, електричество и газ – отне около месец. Точка Илиева го изрисува и му даде лице. Първото официално събитие, на което отидохме с буса, беше „Капана фест“ в Пловдив в началото на юни 2016 г., където разбрахме какво е да направиш 200 сандвича за два часа и половина...” Мартин се включва със смях: „Животът си беше много спокоен и в един момент рязко се промени.”

Бусът е постоянно на път – на фестивали за храна, събори, корпоративни и спортни събития, музикални и културни фестивали. „Манджа Ван“ е бил паркиран на „Градина“, пред Sofia Tech Park, обиколил е пловдив, Велинград, Перущица, Кресна, Симитли, Ботевград.

Вярвам си, защото знам какво мога.

Тук няма интернет и телевизия. Наистина.

На 30 км от град Севлиево след няколко остри завоя и изкачвания пътят повежда към неочаквана за координатите горска постройка – резиденция Bedouin. В близост до с. Валевци, разположена върху 6 дка равна площ точно над кристално чистите водопади и вирове на река Росица. Резиденцията всъщност е сграда с голямо общо пространство и 4 стаи за настаняване и поляна с мебели и навес – всичко от дърво и камък, хармонично съчетаващо се с натюрморта наоколо. Основният акцент е т.нар. летен бар, който през топлите месеци събира хора от цялата страна и чужбина, търсещи почивка и почерпка сред природата, планински плаж, игри и свобода за поне час, ден или малко повече, парти през нощта или специални тематични събития – минифестивали, карнавали. Със специален фокус са личните преживявания. Тази година в Bedouin са били отпразнувани 25 сватби и над 15 фирмени събития, а за следващото лято заявките още отсега надхвърлят 30. Зад всяка дъска, камък, пирон и цвете тук стои собственикът на мястото Димитър Косев. До него вече втора година е и Милица Янкова, лъчезарна и талантлива млада дама, която, след като завършва НХА със специалност индустриален дизайн, решава да се завърне в родния край. Ускореният пулс на София е заменен от упояващото спокойствие на природата, грижа за гостите и създаване на въздействащи елементи за техния личен празник. Ще усетите почерка й навсякъде.Вярвам си, защото знам какво мога.

Предприемач на 15 години

Димитър идва на поляната до скокливите водопади още като ученик – воден е от семейството си да събира ябълки точно тук, защото един декар от нея принадлежи на баба му. Тогава е само в 9-и клас, но вече сигурен: след време, когато стане самостоятелен, ще направи нещо на мястото. Какво точно – никаква идея… Първото условие обаче е цялата поляна да стане негова. Докато завърши 12-и клас, някак успява да убеди майка си да закупи останалите 5 дка и така я “събира”. Комисии, регулации, процедури – точат се дълги месеци, а с тях и средства. За да започне да ги възстановява, след като завършва училище, Димитър наема каравана за през лятото, инсталира я на поляната и започва да предлага скара и напитки на своите приятели и непознатите, минаващи в района. Но топлите месеци на 2011 г. минават бързо и той решава, че докато очаква процедурите по оставащите му документи и за да натрупа опит, ще направи заведение в града. Получава му се – намира място, оборудва го и започва да действа. Клубът се превръща в бутиково и различно заведение в Севлиево, в което се канят и диджеи. По думите му “нещата му потръгват”, конкуренцията започва да се активизира, а с това започват и проблемите – копират концепцията му и започват натиск, проверка след проверка, срещи, условия и т.н. Димитър веднага адаптира заведението и започва да прави детски дискотеки до 22:00 ч. Паралелно взема под наем още една дискотека, в която да прави шумните си събития, а малко по-късно и трето място – кафене в прясно ремонтирания център в града. Заради локацията интересът към клиентите в първите дни е огромен, което не остава незабелязано от наемодателя му. “Каза ми "момче, ти си ми мил, но аз съм си по-мил, малък си още, не може да правиш такива пари"! И наемът от 2500 лв. става 6000 лв.” Инвестицията в новото заведение поглъща и средствата от продажба на фамилен апартамент. “Аз съм си виновен, защото тогава не се отказах, а наивно повярвах, че в онзи момент наемодателят ще се полакоми, а после ще отстъпи...” За пет месеца Димитър фалира. “Наивен келеш... Но ако беше станало сега, вероятно щях да постъпя по същия начин, усмихва се той – защото, ако не се беше случило, най-вероятно сега нямаше да имам мотивация да градя това място.” И така – 20-годишният млад мъж разполага само с парцела си, една фантазия и един архитект, отпратил го с: “Мечтай там, като уточниш нещата, ще се чуем...” Използва последния си месец в заведението под наем, за да направи проект за площадка от 120 кв. м, бар и места за настаняване. Изчислява какви материали му трябват, разчертава мястото, купува си брадва и трион и започва да ги събира. Не знае как се кове и как се ползват професионални инструменти, но това не е причина да се откаже. “Един майстор ми казва "това няма как да стане", другият – "ще струва 15 хиляди лева", третият – не знам си какво трябва...” Казах им: Не, нищо не ми трябва, хора, нищо! Ще се справя сам!" Започва през март и си казва "до юни трябва да съм готов".

Научих се да съм много търпелив, животът ме научи на това.

И така барът започва работа. На втората година Димитър се свързва с дизайнер за изграждане на идентичността му, започва да кани диджеи за уикенда, прави още мебели. Наблюдава грешките си и работи денонощно – който мине, непрекъснато го вижда да носи камъни, дървета, реже и кове. “Всеки ми казва "нямаш умора". Е, каква умора да имам, няма време за умора!”, отговарях аз. През студените месеци, в които барът не работи, той е зад касата в семейния минимаркет за хранителни стоки в Севлиево. “Ако това нещо го планираш като бизнес и да изкарваш пари от него – няма да се хванеш никога. Но аз се хванах като удавник за сламка. Упрекван от бившия ми наемодател и впоследствие от семейството ми, че съм некадърник, аз исках да докажа обратното. Най-вече на себе си! Не се имам за неудачник. Вярвам много в себе си, защото знам какво искам. Казах си – и на края на света да отида, ще направя най-готиното заведение! Вложил съм душата си във всеки детайл и знам как съм го направил. Знам и че то работи”, спомня си Димитър. “Беше доста трудно и амбициозно. Родителите ми се съмняваха в началото дали съм с ума си – фалирал съм, но съм решен да правя заведение в нищото!” Казвах им: "Хора, добре съм, просто ми трябва време, пари нямам, но имам две ръце, ум и визия. Ще го направя. Бъдете спокойни и търпеливи." Димитър буквално спи четири лета в колата. “Някой нанякъде тръгнал в 2 през нощта да се разхожда, друг чул, че има бар в гората… аз съм заспал, ставам и ги посрещам – добре сте дошли!” С всяка изминала година надгражда собствеността си. Но най-големият му проблем е, че няма закрити площи. Така започва да мисли за изграждането на навес и да се свързва с различни фирми за реализацията му. И тъй като има идеята постройката да е изработена с кръгло дърво и да изглежда по определен начин, започва да чува вече познатото му “това няма как да стане”. Но съдбата събира смелите и след време среща Димитър с архитект с неговото ДНК. “Видяхме се, разказах му идеята си, а той ми каза: "Това, което искаш, се прави с огромни средства, тук виждаш как се работи, даваш ли си сметка, че ще е много трудно?" “Е, това е приказка! Да ми кажеш, че трудно ще стане, ама ще стане! Това ми е най-любимо!”, разказва Димитър. След като чува, че все пак е възможно, тръгва от бригада на бригада, за да събере необходимото му количество дърво. Навсякъде го отпращат. Накрая си купува една резачка, договаря се с горския и запрята ръкави. За един месец събира дървата. “Големи приключения, само аз си знам”, си спомня, докато обяснява как е пренасял трупите.

Да спиш четири лета подред в колата

Координати

местност “Писания камък”, bedouin.bg

Сърничката Мими е една от атракциите на резиденцията. Димитър и Милица й помагат да оцелее като малка и сега тя всеки ден слиза от гората, за да прекара време с тях. Готова е дори да позира за снимка.

Как и какво се плаща при вас?

Често ни питат дали се плаща вътре – не, а и няма нужда. Също не може да си поръчате храна допълнително, а и напитките са включени. При нас се плаща куверт при влизането, много държим това да е така. Не искаме, когато гостите излизат, да мислят за това какво дължат, а да се оставят само на емоцията – ти нямаш търпение да видиш какво си ял, но дай първо да оправим сметката. Така че сме решили прагматичната част да е в началото, за да си тръгнете с концентрирано преживяване.

РАЗБИРА СЕ, МОЖЕ И С КАРТА

„Всички от всички страни, ми обясняваха, че това няма начин да стане. Разбирате ли, дори и непознати хора отделяха време и енергия да ми кажат защо не бива да се отваря такъв ресторант. Но ние бяхме пълни с ентусиазъм и енергия – не е нужно хората да са намусени и негативни непрекъснато, може да стане нещо страхотно!“, спомня си Пламен. Тъй като нито той, нито Симеон разполагат с готово ноу хау, за да реализират идеята си, те трябва да намерят решение на всяко едно предизвикателствата, пред които се изправят на принципа на пробата и грешката. Освен почти безсънните шест месеца за прехвърляне на мисли и идеи те прекарват и още два на място в ремонти, обучения и тестови вечери. „За да стигнем дотук, видяхме много зор – като се започне с архитектурните решения, за да е изцяло тъмно, до това как да се внася храната, без да влиза светлина и как домакините да поднасят чиниите, къде са настанени гостите – разиграват целия процес от началото докрай многократно“, обяснява управителят. За връзка между различните звена екипът използва радиостанции със слушалки на определени честоти, чрез които всички разбират какво се случва в различните части на ресторанта. В началото пробват и всякакви black out възможности, но се оказва, че всичко пропуска светлина, затова им се налага да разработят собствени такива. Как са постигнали непрогледната тъмнина – не издават, казват само, че било изключително трудно и свързано със странни детайли, като използването на кожа, фолио, твърди и меки прегради. Друго установено с практика решение е в залите да не цари тишина, а - лека музика. Това също има своето обяснение – ако се отнеме още едно главно сетиво, твърди Пламен, преживяването става притеснително. Музикалната селекция е на Панчо – един от незрящите домакини, който в останалото време е и диджей, а от време на време има жива музика, изпълнявана от незрящо момиче на пиано и момче на виола.

В началото бе тъмнината

Милена е на 33, дипломиран юрист, и обича да се облича екстравагантно. На работа днес идва с кожен клин, върху който е сложила блестяща рокля с тюлени ръкави. Живее сама, обича да ходи на театър, а отскоро посещава и фитнес залата. Искала е много да работи в кантора, но интервюто стигало до въпроса как ще успява да идва на работа. Въпреки това днес е полезна с юридическите си познания като консултант на гореща телефонна линия за пострадали от домашно насилие, трафик и трудова експлоатация към фондация-асоциация „Анимус“, както и в ролята й на председател на териториална организация „София-изток“ към регионална организация „София“ към Съюза на слепите в България. Тя е незряща, но въпреки всички несгоди, започнали с поставянето й в кувьоз на 7 месеца, е един от най-ведрите хора, с които ще се срещнете. Готова е да се спусне във всяко приключение, като това да стане и домакин в „Тенебрис“. Спомня си как и кога се е запознала с Пламен – той отишъл в Съюза на слепите и поискал от организацията да наеме незрящи на работа. „За мен цялото преживяване, свързано с тази среща, беше много интересно, защото срещу нас стоеше един човек, който гори в идеята си и желанието му в ресторанта наистина да има незрящи домакини. Разбирате ли – това беше прецедент в моята глава – работодател да търси незрящи! Проблемът със заетостта при нас е много сериозен, никой не ни търси!“

Смяна на местата

Обяснява, че за нея се оказала трудна не толкова техническата част, колкото тази с общуването с гостите, защото самата тя имала притеснения. „Не знаех как е подходящо да постъпя... Всички от светло изведнъж се озовават в пълен мрак, в който се чувстват крайно безпомощни, и за мен беше голямо предизвикателство да преодолея точно това – да допринеса за това гостите да се почувстват уютно, да преминат лесно през шока. После си дадох сметка, че когато хората се усещат, те лесно определят темпото.“ Милена смята, че дали човек се чувства комфортно със себе си, не зависи от това дали има или няма някакво сетиво, а как гледа на това. Работата тук й дава възможност за общуване, което да допринесе за намаляване на стереотипното мислене. „Много често поставяме незрящите в обща група, а всъщност е важно да се осъзнае, че и ние сме различни като останалите – има по-позитивни, по-негативни, с по-висока и ниска квалификация, обяснява Милена. И това зависи от хората, не от проблема им.“ Една от големите идеи на „Тенебрис“ е именно моментът на размяната – зрящите да разчитат на незрящите. А това е гарантирано. „Аз не харесвам термина социално предприемачество, не знам какво значи и не го приемам, защото според мен всеки бизнес дава работа на някого, коментира Пламен. Ние не сме социално предприятие, ние сме си предприемачи. В началото, като се запознахме с домакините, те се зарадваха, че ресторантът ни не се появява по линия на някаква европейска програма, защото вече бяха се напарили от такива – постоянно някакви хора правят нещо и в един момент изчезват заедно с парите. Когато ние започвахме, нямахме никакви собствени средства и финансов гръб, изтеглих заеми от половин София и обясних на незрящите, че нямаме пари, каквото изкараме – това ще си разделим. През първия месец дори се скарахме, защото те не искаха да си вземат заплатите, знаейки, че не сме на плюс.

Но освен на емоцията и социалния момент в „Тенебрис“ се набляга изключително и на вкуса на храната. На тъмно усещанията са обострят, концентрацията попада в небцето и започва да открива пренебрегвани досега компоненти – текстури, аромати, плътност. Затова усилието тук е да се предложи много вкусна, неочаквана, различна, фюжън кухня или ястия, които не бихте консумирали всеки ден. Когато правите заявка за резервация, имате възможност да изберете сет меню за всеки един от вас – местно, вегетарианско, рибно и българско (подходящо за чужденци). Точните съставки и ястия се пазят в тайна до излизането ви – първо, заради забавната част да не знаете какво точно ви се поднася, и второ, за да разберете колко добър сте в дегустациите. Когато излезете на светло, ще ви се разкаже всичко. „В началото си мислехме, че за посетителите ни преживяването ще е еднократно – ще дойдат, ще си тръгнат и до там, обяснява Пламен. Оказа се грешка – повечето хора, които идваха, поне повтаряха, а имаме гости, които са го правили седем пъти. Това ни наложи да преминем през поредното предизвикателство – да започнем да променяме често менюто. Всички сет менюта (4 вида по 5 ястия) са коренно различни. Освен балансирани, любопитни и оригинални те трябва да са сезонни, да са с пресни български продукти и да са подходящи за тъмното. Какво не би било такова? Неправилно разпределени компоненти – капка феноменален дресинг, която не би достигнал в правилния момент, или пък странна на пипане субстанция. „В едно меню имахме топче от краставица, което предизвикваше страхотен смут – 20% от масите пищяха – мислеха, че е око от крава“, спомня си Пламен. Консумацията става най-лесно с докосване, т.е. хранене с ръце – така най-лесно се разбира какво в коя част на чинията е разположено, с прибор е по-трудно, макар че може и да ви се наложи да изядете една супа в зависимост от избраното меню.

Ще сипя на ухо

Тук няма горещи напитки, както и твърд алкохол – първите, за да не се изгорите, вторите, за да не притъпят вкусовите рецептори и така да не се усети богатството на менюто. Съобразен с него е предлаганият винен лист. Няма и ножове. Останалата посуда е съвсем истинска – чашите са от стъкло, чиниите от порцелан. Сред често срещаните въпроси е защо няма тристепенно меню, на което Пламен уверено отговоря, че са пробвали и са стигнали до извода, че то не е достатъчно, за да се развият всички психични процеси. „Първите 10 минути ти трябват да се успокоят възприятията, после се изисква време да се активизират другите сетива, а накрая – възможност да си поговорите и да имате контакт с домакините.“

„Много е тегаво да накараме гостите да си оставят телефоните“, смее се Пламен. Първо, за да ги убедим, че никой няма да им ги открадне и, второ, най-важно – защото са истински уплашени, че ще им е скучно. „Ама какво ще правим вътре, за какво да си говорим?!“ Няма смартфони, няма друго забавление освен приятната музика, същински ужас! Но като излязат, изведнъж разбират, че са минали два часа...” Оказва се, че на посетителите не само не им е скучно, но и внезапно преоткриват добрия стар съсредоточен разговор. Никой не влиза в социални мрежи, не мисли за перфектния селфи кадър, всички са там, в този момент и си говорят. „Особено забавно е като има големи компании, тогава пада голям смях“, коментира Пламен. Разказва, че рекордът по престой засега държат две сестри – 3 часа и 40 минути. Като излезли на светло, споделили: почувствахме се така, както когато бяхме малки, се завивахме под одеялото и си говорихме по цяла нощ.” Жени и родители благодарели на екипа искрено, че най-накрая успели да прекарат концентрирано време в диалог с децата или съпрузите си и дори имало ентусиасти, които се заричали, че веднъж седмично ще си правят вечеря без никаква светлина и смартфони. „Установихме и още нещо интересно, разказва Пламен – мъжете повече се страхуват, но пък жените не искат да губят контрол. Имаше една дама, която влезе, излезе след минута и каза не мога, нямам контрол, не знам къде съм, не знам какво се случва… Пробвахме пак, успя да се върне на масата си, където остана за около час до момента, в който не излязоха да свирят музикантите ни и тя поиска отново да излезе. Сподели – аз бях забравила и се бях отпуснала, но като представихте кой ще свири, внезапно осъзнах, че нищо не виждам, не разбирам какво става и пак нямам на контрол“. „Имахме и един много смел господин, който се беше губил в пещера. Още на вратата ни предупреди – не гарантирам, че ще стане! Той не беше стигнал дори до масата си, когато излезе. Поговорихме малко, реши да пробва отново. Върна се и изкара чудесни два часа.”

Хайде сега, говорете си

Ресторантът разполага с 30 места, разпределени в 10 маси. Те могат да бъдат резервирани единствено предварително на интернет страницата му или на място във фиксирани времеви отрязъци (от 18:00 до 21:00 ч.) на интервали през 20 минути. В момента на разговора ни, графикът е запълнен три седмици напред. „Отначало беше голяма радост, когато имахме резервация за десет гости, рекорд!“, спомня си Симеон. Но още преди да е минала и половин година от съществуването му, „Тенебрис“ не просто попада в челните места в Tripadvisor – приложението, в което изкачването нагоре става единствено благодарение на позитивните коментари на потребители, а и се превръща в прецедент – настанява се бързо на първото място сред 1240 ресторанта в София. “В София и въобще България имаше глад за нещо ново и интересно. Нещо, което е изживяване. Хубава, изискана кухня има, но не и място за емоция.“, коментира Пламен. Онова, което иска да се случва още в „Тенебрис“ оттук насетне, е да се провеждат интервюта за работа на тъмно – не нова за света концепция, но революционна за България. „Защото, първо, по време на така проведен разговор няма предразсъдъци, второ, чувате какво наистина говори човекът – не го гледате в гърдите, не си ровите в телефона, и трето, със сигурност кандидатът е извън зоната си на комфорт.”, обяснява той.

Отличен 6

РАЗБИРА СЕ, МОЖЕ И С КАРТА

Пламен Веселинов

Милена Костадинова

Симеон Петров

Даяна Димитрова

Тодор Иванов

Милена Костадинова

Пламен Веселинов

Симеон Петров

Пламен Веселинов

Милена Костадинова